Има ли значение кой какъв празник предпочита да празнува?
На този въпрос Ученическият съвет на НФСГ би ви отговорил: не, няма значение кой какъв празник е решил да следва. Не е важно кои сме, не е важно от къде идваме, какво искаме. Важно е с кого искаме да го споделим!
За първа поредна година ученическият съвет организира код за облекло - червено или розово, за празникът Трифон Зарезан (Св. Валентин). Дали сме избрали да честваме деня на лозаря, да го полеем с горчиво червено вино, или Свети Валентин, като си изпращаме любовни валентинки, сърца и пожелания, който все по-настойчиво измества българския празник сред младите, не е толкова важно, колкото фактът, че успяхме да се обединим в някаква кауза, и то за пореден път.
Защо избрахме червено?
Червено като виното на българските лозари, с което черпим семействата си или червено като сърцата, които си подаряваме на празника, в знак на обич и уважение. Червено като обединяването - като самата идея всички да са облечени в червено, всички да бъдат едно цяло, един колектив. Мнозина не успяха да приемат посланието. Решиха, че ще е по-лесно да се подиграват на организацията, или че идеята с червеното облекло е чиста комерсиализация... но не е. Решихме да облечем всички в червено, и ученици, и учители, за да ги накараме да усетят нещо общо помежду си. Да започнем изграждането на един колектив в името на общото благо. И няма как да не бъдем благодарни на директор Иван Арсов, който с усмивка прие дори идеята за червеното, която е в пълно противоречие с правилата за обличане в училище. Това е още едно доказателство за силния колектив, който изградихме в този ден. Наздраве!
На този въпрос Ученическият съвет на НФСГ би ви отговорил: не, няма значение кой какъв празник е решил да следва. Не е важно кои сме, не е важно от къде идваме, какво искаме. Важно е с кого искаме да го споделим!
За първа поредна година ученическият съвет организира код за облекло - червено или розово, за празникът Трифон Зарезан (Св. Валентин). Дали сме избрали да честваме деня на лозаря, да го полеем с горчиво червено вино, или Свети Валентин, като си изпращаме любовни валентинки, сърца и пожелания, който все по-настойчиво измества българския празник сред младите, не е толкова важно, колкото фактът, че успяхме да се обединим в някаква кауза, и то за пореден път.
Защо избрахме червено?
Червено като виното на българските лозари, с което черпим семействата си или червено като сърцата, които си подаряваме на празника, в знак на обич и уважение. Червено като обединяването - като самата идея всички да са облечени в червено, всички да бъдат едно цяло, един колектив. Мнозина не успяха да приемат посланието. Решиха, че ще е по-лесно да се подиграват на организацията, или че идеята с червеното облекло е чиста комерсиализация... но не е. Решихме да облечем всички в червено, и ученици, и учители, за да ги накараме да усетят нещо общо помежду си. Да започнем изграждането на един колектив в името на общото благо. И няма как да не бъдем благодарни на директор Иван Арсов, който с усмивка прие дори идеята за червеното, която е в пълно противоречие с правилата за обличане в училище. Това е още едно доказателство за силния колектив, който изградихме в този ден. Наздраве!